Децата рецитираха следните стихове:

           ЖИВ Е ТОЙ
Жив е той, жив е – в нашето знаме,
Ботев е обич, песен и меч.
Дето сме ние – винаги там е,
там, дето екне българска реч.
Жив е той, жив е! Ботев живее
нашата радост, в детските дни,
там, дето родното знаме се вее,
дето звънчето звънко звъни.
                 АСЕН БОСЕВ 


       ПЪТЯТ НА БОТЕВ
Коленичил, земята целунал
и изпълнил дълга си синовен.
Слял завинаги тихия Дунав
със Балкана бунтовен.
И сега ние, дето да ходим,
се ще трябва да помним в живота,
че най – късия път до народа
е пътят на Ботев.
              ДИМИТЪР СВЕТЛИН


       ЦВЕТЯ ЗА БОТЕВ
За Ботев вчера ми разказа мама,
за Ботев слушах в детската градина.
И зная вече, че от него няма
по – верен син на нашата родина.
За него песни пеят днес децата,
портретите му тичат да накичат.
А мама казва: ,, Щом за свободата 
загине някой, всички го обичат.”
                    РАДОЙ КИРОВ


    ПЪТЕКАТА НА БОТЕВ
Има ботевска, вечна пътека,
има ботевска, свята следа.
Сто години, а сякаш сто века
ти по нея вървиш, свобода!
Вие, живи, след Ботев родени,
по хайдушки, орлови места
намерете я.Тя е свещена.
Все нагоре изкачва се тя.
И вървете с протегнати длани
към върха, от зората огрян.
Там е Ботев.Стои на Балкана,
по – висок от самия Балкан!
              ПЕТЯ ЙОРДАНОВА


          БОТЕВ
…И днес Балкана все разказва
за храбрия поет, повел
дружина през хайдушки пазви
и паднал в бой като орел.
Там по скали и по орляци
оставил бели кости той,
където в полет птици кацат
и в бурите надават вой…
Ала за Ботевите песни
куршуми нямал е врагът.
Все тъй крилати и чудесни
и днес в душите ни звучат.
И как сме горди, че земята,
в която битката гърмя – 
отечеството наше свято – 
се казва Ботевска земя!
            МЛАДЕН ИСАЕВ

        ТИХ БЯЛ ДУНАВ
Сълзите се стичат по скулите млади,
а долу тече Дунав тих, Дунав бял.
Отсреща България тлее сред клади,
брадати мъже и момци голобради
поглеждат нататък с хъшовска жар.
Те чакат съдбовния час да удари,
че тихият Дунав не е вече тих.
Събличат набързо палтетата стари,
превръщат се двеста добри градинари
в юнаци, достойни за ботевски стих.
А белият Дунав със тях се вълнува,
не иска да скита немил и недраг,
бунтовно се плиска, шуми и лудува.
И гордо,,Радецки” по Дунава плува…
и търси с очи козлодуйския бряг.
                       ИВАН ЦАНЕВ

             БОТЕВ
С поклон свещен целуна ти земята
край Козлодуй, на българския бряг.
И твоята молитва беше свята
искрица във вековния ни мрак.
Бе много дълъг пътя на борбата,
но подвигът бе кратък като миг.
Един куршум простреля светлината
в очите ти, но стана най – велик.
Свободният ти дух се извиси,
високо над Околчица с орлите.
И може би там вечно ще кръжи,
с безсмъртие орисан от звездите.
Но като клетва в мен един завет,
във будните ми нощи все пулсира:
в душата пей бунтовникът – поет,
войводата в сърце ми не умира.
                   ГЕОРГИ РУСИН


          БАЛАДА ЗА БОТЕВ
Какво е Ботев? 
Буря или ласка,
къде живее вече повече от век?
Защо ни буди и защо ни стряска
при всеки тътен и при всеки ек? 
Защо не слезе горе от Балкана
по съдбоносния врачански друм,
да му превържем кървавата рана,
да го предпазим от опасния куршум?
Да ни запее, ехото да писне,
пак шепа пръст с ръка да загребе,
да се изправи силен сред скалите
и да зарее поглед в нашето небе?!
Във нас е Ботев!
Той гърми и вика,
когато буря грозна забучи
и мълнии размята като саби,
и урагани и камшици зли.
И дъни дънери, и листи граби,
и удря с град, и с леден дъжд вали.  
Във нас е Ботев!
Знаем го отколе,
нима е Ботев някога умрял?  
Защо сега тревожите героя,
та още той съвсем не е живял!
                 МАРКО НЕДЯЛКОВ