Май 2005 г.
145 години класно училище и 85 години гимназия в гр. Нова Загора.

    145/85. Не, това не са стойностите на кръвно налягане. Или – да, ако приемем едно училище като жив организъм. Леко завишена горна граница. Има от какво. От стремежа към високото, трудно достижимото. От задъхания ритъм на ежедневието. От мобилизацията на воля и интелект. От младежкото дръзновение.

    145 години от времето, когато в Нова Загора отваря врати първото класно училище. То тръгва от много далеч, за да отиде още по-далеч. Училището променя цвета на фасадата, лица и гласове, учебни програми и тип облекло, но запазва неизменно искрата и дързостта на първите. Превръща ги в пътеводен знак, в ориентир и критерий. Защото само те – частиците висша духовност, могат да бъдат безпогрешния компас в посока Бъдеще.

    Ако беше човек, в 85-та година би изглеждал като понакуцваща старица, с поглед взрян единствено в спомените. За една гимназия обаче 85 години са мярка за младежко дълголетие. Дълголетие на опазените традиции, имена, дати, случвания, победи и неуспехи.

    Но сега – в навечерието на юбилея, би трябвало да си пожелаем още по-сполучливо надграждане.

    Следовниците очакват това от нас. За да има делници и празници, за да има нови равносметки и достигнати върхове. За да я има и “старата гимназия” като ново модерно европейско училище.

Илка Борисова
Директор на СОУ “Христо Ботев”

Май 2000 г.
140 години класно училище и 80 години гимназия в гр. Нова Загора.

Началото – какво е то!
Отправна точка, промяна, революция в мисленето... Края на 50^те години на миналия век вестнк “Право” оповестява:
“Ени Загра е малък градец, който е на път между Ески Загра и Сливен. Този градец е на поле и е много глухо място, обаче плодородно. Общината е добре наредена. Училища в селата има отворени. В града има мъжко и женско училище и читалище...”
Учителите. Енизагренските учители, които запалиха искрата на просвещението и я пренесоха през годините до днес, създадоха онзи обществен климат, наречен Възраждане – на българския дух, на волята за промяна, на жаждата за прогрес.

Май 1997г.
Концерт спектакъл “Балада за корена”, посветен на 70 годишнината на професор Балкански, бивш възпитаник на училището.

Където и да живее по света истинският българин си остава българин.
Особено ако коренът му е в земята на Загоре.
Особено ако е роден в село Оряховица.
И е пораснал в Нова Загора.
И е учил в Новозагорската гимназия.
И е истински родолюбец.
И се казва Минко Балкански.

Декември 1989 г. – 130 години класно училище в гр. Нова Загора.
Спектакъл – “Школото българско – светилник е народен!”

Почитаемо гражданство, днеска, есента на хилядо осемстотин петдесет и девето лето ся ознаменува с откриването на класно школо в града ни, в което ученолюбивите ни чеда ще продължават да се учат на по-голямо знание, захванато в по-предните училища. По тойзи начин нашите рожби ще да станат люде достойни и чистонравни, по-образовани и предани в народните работи и да ся борят за просвещението на всинца ни.