Из спомените на млади пътешественици от
СОУ „Христо Ботев” Нова Загора

Следващите редове съдържат много полезна информация, невероятни впечатления, голяма доза положителни емоции и познание за нови светове и хора.
Има една държава на картата на Европа, за която знаехме твърде малко преди да тръгнем на поредното пътуване по проект „Жажда за култура – еАБВ: Азбучен електронен справочник на българската, италианската, полската и португалската култура”.
Въпросната държава се намира в най-южната част на Западна Европа, разположена е на Пиренейския полуостров и в Атлантическия океан (Мадейра, Азорските и Селвагенски острови). Граничи с Испания на север и изток. Член е на Европейския Съюз от 1986, на НАТО от 1949 и на ООН от 1955 г. Името на държавата произлиза от град Порто на делтата на река Рио Доуро. В древни времена градът се е казвал Cale (от гръцки – „красив”). Той е бил важно пристанище, наричано на латински Portus Cale, което в Средновековието се е превърнало в Portucale, а по-късно Portugale. Официална религия е католическата
Да, това знаехме за Португалия. Имахме предварителна нагласа, която се оказа недостатъчна за сетивата.
Разделихме се със своите семейства, представяйки си новите, в които щяхме да живеем в продължение на седмица. Качихме се за първи път на самолет. Усещането беше страхотно, емоцията пълна, а страхът – захвърлихме го в момента, в който кацнахме в Париж – един от най-романтичните градове на света. Този път се задоволихме с престоя на летището – внушително, но прегръщайки топло всеки пътник. Не се чувствахме ощетени, защото следващият ни полет беше Париж – Лисабон. Летяхме над Париж и се удивявахме на онова, което се откриваше пред очите ни – хиляди светлини и разбира се Айфеловата кула. Така ни посрещна и нощен Лисабон. Гледки, които не могат да бъдат описани, а само видяни и почувствани. Пътувахме към непознатото, но то не ни плашеше, а все повече будеше любопитството. Пъзелът на нашето пътешествие започваше постепенно да се подрежда. В продължение на една седмица щяхме да събираме отделните късчета и да ги подреждаме в съзнанието си под формата на впечатления, емоции и незабравими мигове.
Първите впечатления от Португалия бяха свързани с хората. В Авелар ни очакваха нашите нови семейства. Хората бяха усмихнати, гостоприемни, готови да ни приемат в домовете си и да ни направят част от семействата си.
Училището – различно. Това е думата, с която най-точно можем да го определим. Онова, което ни впечатли: учениците са целодневно в училище. Тук учат, общуват, веселят се, влюбват се, израстват като личности. Оказа се, че има какво да научим – младите хора в училището разполагаха с богата материална база, но и имаха и волята да я опазват като истински стопани.
Ето накратко и за местата, които посетихме. Град Фатима – съкровено място на вярата и духовността не само за португалския народ, а и за много хора по света. Ето и моменти от легендата, която ни беше разказана: в началото на 20в. /1914г./ три пастирчета, живеещи по тези места получават видение, предсказващо им събития от световно значение /едно от тях е Първата Световна война/. Видението призовава децата да се молят за мир. Признателните португалци са построили комплекс, а хиляди поклонници от страната и света идват тук, търсейки надежди и сили за вярата си. Разказаха ни, че Папа Йоан Павел ІІ също е идвал на поклонение и се е срещал с оцелялото пастирче /вече монахиня, починала преди две години/. Ако сме предизвикали любопитството ви, може да потърсите повече информация за Фатима.
Коимбра беше градът, който ни очарова с красивите гледки, старинна архитектура, виещата се река, университетът. Предстои ни да кандидатстваме и ще ви разкажем за този храм на науката. Сграда, която вдъхва невероятен респект със своите размери, старинност и богатство, което притежава – една уникална библиотека. Тук учат студенти в 9 факултета, а униформите се носят с гордост и са белег за принадлежност – всеки факултет е с различен цвят униформа. А студентите са като у нас – млади, амбициозни, търсещи своето място в обществото, забавляващи се.
Разходката с корабче по красивата река беше истинско предизвикателство за сетивата – наслаждавахме се на красивата архитектура на сградите, на мостовете, свързващи различните части на града, големия хълм, на който от векове се извисява внушителната сграда на университета.
Разходихме се и по брега на Атлантическия океан. Изживяването беше различно и неповторимо.
Пъзелът на нашето пътешествие постепенно се подреждаше. Последната вечер похапнахме традиционна португалска храна, подгатвена в училището от нашите домакини. Вечерята беше придружена от изпълнения на местната фолклорна група. Народните танци бяха доста по-различни от нашите, но носеха характера и самобитността на португалския народ.
Видяхме и научихме много неща по време на престоя си в Португалия, но и ние имаше какво да покажем. Програмата по проекта включваше представяне на народна приказка на английски език. Месеци преди пътуването започнахме подготовката – избрахме подходящ текст /”Тримата братя и златната ябълка”/, който преведохме на английски език, музикално оформление /българска народна музика/, костюми. Играхме повече от добре, а родният ни фолклор въздейства на всички присъстващи. Загатнахме по неповторим начин на нашите партньори какво ги очаква в България през месец март 2010г.
През 2009 година посетихме Полша, о. Сицилия и Португалия, а сега се подготвяме да бъдем домакини. Ще бъдем отново с вас, за да ви разкажем какво изживяха нашите гости на българска земя. Може и вие да участвате. Кой знае...

Екип ученици:
Полина Атанасова – 12 г клас
Петя Башева – 12 г клас
Виктория Минчева – 11 в клас
Димитър Николов – 11 в клас
Кристина Карапчанска – 10 г клас
Яница Косева – 10 г клас
Екип учители:
г-жа Илка Борисова
г-жа Додка Маркова
г-ца Юлия Йоргова
г-жа Милена Кирова