Слънчево есенно утро. Нова Загора се събужда бавно и се усмихва – очаква я поредният хубав октомврийски ден, при това – почивен! За някои. Но не и за нас – славната дружина на началните учители на СУ „Христо Ботев“. Бързаме към втория си дом с кафе в ръка, с кошници с хризантеми на лакът, с ярки оранжеви тикви, пълни с ватата на новата възглавница под мишница /дано вкъщи не забележат, че я няма!/, от джобовете ни висят панделките на гирлянди, а в мислите ни е обичайното жужене: „Първо трябва да мина през стаята, да оставя...“ и т.н.